Ще отговорим на този въпрос като разгледаме основният пазарен принцип, на който се базира съвременният пазар, а именно закона за търсенето и предлагането. Същността на този закон се изразява в това, че нарастване на търсенето води до намаляване на предлагането и обратно, до момента в който двете се уравновесят в някаква точка.
Интересен закон, но защо ми се струва, че той няма социална функция. Защо ми се струва, че в бизнеса се повтаря една и съща ситуация? Наличие на платежеспособно търсене, появява се предлагане. Всичко е добре, докато много субекти не се усетят, че в определен сектор има печалба. Тогава какво следва? Разходите са постоянни, а приходите намаляват до момента, в който бизнеса започва да работи на загуба. Закриват се фирми, съкращения на хора, липса на планираност за бъдещето на населението.
Ще отбележа друга глупост на модела. Магазините пълни със стоки, а в същото време много хора нямат доход, с който да си закупят тези стоки. На практика произвеждаме повече, отколкото може да потребим, а не можем да ползваме, това което сме произвели.
Някои ще ме опонира, че с закона за търсенето и предлагането се постига по-справедлива цена, но това не означава, че е най-ниската възможна цена. За по ниски цени, трябва да се водим от разходите на един бизнес.
Казват, че всичко, което се прави трябва да е в полза на хората! В тоя модел аз не виждам да е много полезен за хората. Може би е нужен в определен момент в развитието на съвременното ни общество, но в перспектива трябва нещо друго.
Какво може да се направи в случая? Според мен решението е в продажбите на стоки и услуги чрез Интернет. Предлагаш някаква стока, не е задължително да я имаш в големи наличности. Някои търси нещо, можеш да му го осигуриш като знаеш параметрите на търсенето. Възможно е да се проучат намеренията на потребителите, следователно може да се планират предлагането и търсенето.
Интересен закон, но защо ми се струва, че той няма социална функция. Защо ми се струва, че в бизнеса се повтаря една и съща ситуация? Наличие на платежеспособно търсене, появява се предлагане. Всичко е добре, докато много субекти не се усетят, че в определен сектор има печалба. Тогава какво следва? Разходите са постоянни, а приходите намаляват до момента, в който бизнеса започва да работи на загуба. Закриват се фирми, съкращения на хора, липса на планираност за бъдещето на населението.
Ще отбележа друга глупост на модела. Магазините пълни със стоки, а в същото време много хора нямат доход, с който да си закупят тези стоки. На практика произвеждаме повече, отколкото може да потребим, а не можем да ползваме, това което сме произвели.
Някои ще ме опонира, че с закона за търсенето и предлагането се постига по-справедлива цена, но това не означава, че е най-ниската възможна цена. За по ниски цени, трябва да се водим от разходите на един бизнес.
Казват, че всичко, което се прави трябва да е в полза на хората! В тоя модел аз не виждам да е много полезен за хората. Може би е нужен в определен момент в развитието на съвременното ни общество, но в перспектива трябва нещо друго.
Какво може да се направи в случая? Според мен решението е в продажбите на стоки и услуги чрез Интернет. Предлагаш някаква стока, не е задължително да я имаш в големи наличности. Някои търси нещо, можеш да му го осигуриш като знаеш параметрите на търсенето. Възможно е да се проучат намеренията на потребителите, следователно може да се планират предлагането и търсенето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар