Въпросите свързани с материалното благополучие вълнуват умовете на много хора. Без съмнение и аз ще се опитам да дам своя принос за по-доброто разбиране на този проблем. За да разберем същността на проблема е необходимо да го разгледаме в исторически аспект. Ще се опитам да отговоря на въпроса – Как са си изкарвали хляба хората през вековете?
Ще започна анализа от каменната ера като засегна развитието на европейската цивилизация. Човека снабден с тояга и камък. Картинка ясна Ябадабаду. Постоянна борба с природата. Студ и пек, диви животни, които да те преследват и за подарък на жена си носиш току що промушен глиган или заек. Красота пред която бледнеят мечтите на съвременните поети. Няма общество, няма бог има само борба за надмощие на по-силния. Интерес представляват певческите способности на мъжкия индивид. Съвкупността от диви звуци определено действа възбуждащо на жената.
Живота си тече и някъде там възниква идеята за колективизация. Казват, че тя е без бъдеще, но има минало, има и настояще, ще има и бъдеще. Хората се обединяват, започват да обработват земята, изработват сечива, създават се условия за създаване на първите селища. Започва размяна на стоки. Живота става интересен. Започва класовата борба, един има друг няма. Някой стават роби, други богове. Ако някой се прекара и натрупа богатство мераклии да го вземат, колкото искаш. Постояни войни. Ти мене уважаваш ли ме? Не ... Ааааа. Хонхонгските филми ряпа да ядат.
Появяват се градовете държави, а с тях и идеята за демокрация. Само какво изобретение, при това много актуално и в наши дни. Обществото се разделя, никой не иска да е от плебса. Всеки иска да участва в народното събрание, да е уважаван и ценен. Появяват се първите мислители. Може би вече не оцелява най-силния. Култура и изкуство, богове и дяволи, пълна хармония.
Древен Рим. Всеки иска да е император. Завоеватели, колкото щеш. Ражда се божият син. Ах, колко години ще трябват за да се разберат неговите думи! Умира един в полза на цялото човечество. Заражда се идеята за личната саможертва в полза на общото. Тука някъде се ражда тарикатлъка. За господи да прости, айде дай 5 лв. Ражда се нация от тарикати, че на всичкото отгоре се пръсва и по-целия свят. Светът не става по-добър. В началото човек се бори с природата, сега се бори със себеподобните си . Доброто някъде се губи, няма изкуства, само войни и кръв.
Средните векове. България на три морета, колко актуално звучи това. Даваме писменост, даваме култура на другите нации. Армията ни всява страх, където крака и стъпи. България е Европа, Европа е България! Вече сме приети, ние определяме условията за приемането в Европа. Франция, Англия, Германия, какво е това? Глуха провинция...
Идват времена на корабоплаването. Ние, Българите не ги разбираме тия неща. Попадаме в робство. Хората откриват континенти. Положението на човеците не се подобрява. Експлоатацията на човека от човека е по-силна от всякога. Прехраната е мъка, но има и положителни тенденции. Появяват се много изобретатели, развива се музиката и изобразителното изкуство.
Постепенно навлизаме в по-новите времена. Америка става страна на неограничените възможности. Две световни войни, много мъка и много кръв. Света се разделя на две – комунизъм и капитализъм. Създава се атомната бомба. Едно копче може да унищожи целия свят. Много разправии. Тоя народ нещо не може да се разбере. Да имаш или да бъдеш, това е въпросът! Защо не и двете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар